Милен Митев беше избран от Съвета за електронни медии (СЕМ) да управлява Българското национално радио (БНР) в следващите три години. Той стана изпълняващ длъжността, след като през август избраният в началото на 2020 година Андон Балтаков подаде оставка. За него гласуваха четирима от петимата членове на съвета, а един се въздържа. Митев работи в радиото от 2009 г., като доскоро оглавяваше административната дирекция. За поста се кандидатираха петима, но само трима бяха допуснати до участие - Милен Митев, Иво Тодоров и Митко Димитров.
Как оценявате конкуренцията в процедурата за избор на нов генерален директор?
- Определено беше сериозна и това ме радва, макар и да бяхме малко на брой в сравнение с предишни конкурси, е добре, че се появиха хора с различен профил, което показва, че управлението на националното радио все още не е безразлично на обществото. С интерес наблюдавах изслушванията и на другите кандидати и нещата, които те казаха, бяха в една и съща посока с моята концепция. Което ме навежда на мисълта, че пътят за развитието на радиото е ясен занапред. Трябва да се опитаме да се модернизираме, трябва да бъдем по-смели, по-активни в търсенето на партньорства с други организации, както и в търсенето на пътища към своята аудитория.
Членовете на СЕМ Соня Момчилова и Бетина Жотева изразиха надежда, че другият кандидат - Иво Тодоров, може да намери място в БНР. Какво мислите за това?
- Твърде е рано да коментирам конкретни назначения. Но наистина концепцията, която представи господин Иво Тодоров, има доста допирни точки с моите разсъждения за управление на радиото и мисля, че имаме място за диалог с него.
Казвате, че е рано да коментирате конкретни назначения, но кои са най-скорошните рокади и промени?
- Разбира се, ще има промени. Незабавно с колегите ще започнем да работим по заложените в концепцията цели, като най-напред ще се фокусираме върху реформи в администрацията, защото те могат да станат лесно и бързо. По отношение на програмите, преди да направя каквото и да е било, ще извършва един задълбочен анализ, за да разработим стратегическите планове, които представих и пред Съвета за електронни медии (СЕМ), които трябва да се случат в първите шест месеца.
Стратегията за развитие на програмите, на нелинейните медийни услуги - в тях ще бъдат заложени конкретни планове и цели и започваме една по една да изпълняваме.
Какви са тези реформи в администрацията?
- Най-напред ще създадем отделна дирекция финансов контрол, тъй като контролните дейности са една област с доста нужда от подобрение. Преди година имаше сериозен доклад на Сметната палата, в който бяха констатирани много области за подобрение. Голяма част от препоръките в доклада са вече изпълнени, но има и още какво да свършим. И най-вече да изградим един предварителен контрол в радиото, за да гарантираме ефективност на разходването на средства, разбира се, и правилното спазване на всички законови разпоредби.
Какво е финансовото състояние на радиото?
- През последните няколко години радиото работи доста пестеливо със своите средства, което, от една страна, ни дава финансов комфорт, но от друга, се отразява на условията и работната атмосфера. Защото това пестене се усеща от всички. Тук не става дума за възнаграждения, а за разходите, които правим за инвестиции в техника, за инвестиции за подобряване на работното място, до голяма степен откакто започна пандемичната обстановка, бяха силно задържани и сведени до минимум. Тук имаме изоставане, за което трябва да наваксаме, защото БНР не може да си позволи да изостава технически.
Проблемът с финансирането, е че ние може да си позволим да работим в настоящата финансова рамка, но не бихме могли да се развиваме. Ако искаме да постигнем нещо повече откъм съдържание и нови продукти, трябва да имаме по-голяма възможност за такава инвестиция.
Но най-важното за финансирането не е неговият размер, а неговата устойчивост и предвидимост. Затова и споменах за необходимостта от нов модел на финансиране, защото финансирането на час програма е до някаква степен откъснато от действителните дейности, които извършваме.
Как ще продължите с реформата, която започна вашият предшественик - с начина по определяне на възнагражденията, при която част от заплатите се формулират на базата на оценка от преките ръководители?
- Като всяко ново нещо такава промяна е естествено да се приема противоречиво. Някои го харесват и го чакат с нетърпение, други смятат, че е грешка. Реформата беше изградена до голяма степен в края на миналата и началото на тази година и едва сега започна нейното прилагане на практика. Ще трябва да си вземем уроците от първоначалното прилагане и да извършим необходимите корекции.
За мен реформата като цяло е правилна, посоката е правилна, няма връщане назад, въпросът е наистина да коригираме, където е необходимо, за да бъде максимално полезна на всички работещи в радиото. Ще отчетем и критиките към нея, ще направим необходимите корекции, така че до края на тази година системата да изглежда по един по-добър и за ръководителите, и за служителите начин.
Пред СЕМ обявихте за свой приоритет увеличаването на заплатите. Кога е реалистично това да бъде факт?
- Много зависи от това какво ще се случи с бюджета за следващата година. В момента не сме 100% сигурни дали ще има Народно събрание, което да утвърди бюджета за следващата година, така че има множество неясноти в тази посока.
Вашият предшественик Андон Балтаков напусна радиото, като пред "Дневник" той каза, че сред мотивите за решението му са били опити да бъде саботиран отвътре. Направи ли ви впечатление, докато бяхме изпълняващ длъжността, че може би и към вас ще има подобно отношение?
- Като изпълняващ длъжността моята задача не беше да провеждам реформа. Може би до голяма степен всичко беше в режим на изчакване. Голяма част от направеното през последната година и половина бяха едни добри първи стъпки, които трябва да се използват като основа, върху която да надграждаме. Там, където ми се струва, че има нужда от подобрение, е преди всичко в диалога с хората при вземането на решенията. Защото често пъти големи групи от хора се чувстват изолирани от вземането на решенията и това води до създаването на напрежение впоследствие и до усещането, че нещо им е наложено, без те да го искат.
Затова и трябва да сме много по-внимателни в подготвителната фаза на всяка реформа. Не бих искал да си служа с такива силни думи като саботаж.
За много външни наблюдатели атмосферата в радиото изглежда напрегната, сякаш постоянно има различни групи хора, които работят едни срещу други. Така ли е и ако да - как ще работите за промяната на това състояние?
- Радиото е една много голяма организация. Само в София са над 900 души, в страната са над 1300 души. Когато човек работи с толкова много хора и управлява толкова много различни дейности, рано или късно отделните групи започват да се конкурират помежду си било за средства, за място под светлината на прожекторите. Няма как 100% да се изчисти напрежението. Но ако имаме, от една страна, ясни правила и процедури, а от друга, по-добра комуникация, а ръководството е по-открито към хората, това напрежение ще бъде овладяно.
Как ще отговорите на твърденията, че вашето управление ще е продължение на това на Андон Балтаков, че той ще управлява?
- Аз и той сме много различни хора. Неговият професионален път е съвсем различен от моя, неговият характер е различен от моя. Надявам се времето да покаже, че имам и различен подход от него. Възможно е да се справям по-зле от него в някои отношения, а в други - по-добре. Надявам се максимално бързо да разсея такива съмнения у колегите, че някой ще управлява чрез мен.
В едно от последните си интервюта Балтаков твърдеше, че властта има тенденциозно отношение към радиото и че се опитва да държи радиото постоянно в хватка. Какви биха били вашите стъпки, ако и вие усетите подобно нещо?
- За краткото време, в което бях изпълняващ длъжността, не съм се сблъсквал лично с някакъв директен натиск или негативно отношение спрямо радиото. Да, има много неща през годините, които биха могли да се изтълкуват като поставяне на радиото по-назад в списъка с приоритетите, като орязване на бюджет, неприемане на наши предложения за подобряване на финансирането, имаше нагорещени дебати за изменения в закона миналата година, които не бяха гласувани.
С оглед, че аз тепърва започвам на тази длъжност, бих предпочел да подходя към всички останали институции с доверие най-напред и да се надявам да не срещна това, за което господин Балтаков намекваше. Може би един от първите тестове за отношението към БНР ще бъде какъв бюджет ще получим за следващата година, въпреки че при неговото формиране участват множество фактори, а и какво е финансовото състояние на държавата като цяло. Много трудно да се каже кога една стъпка е предприета като атака към организацията и кога други фактори са я причинили.
Ако усетя такъв натиск, бих направил всичко, което е по силите ми като ръководител на радиото, заедно с екипа ми да се противопоставим, тъй като за мен е особено важно радиото да действа като независима институция, да запази своето доверие сред аудиторията, да запази възприятието, което има обществото към него - за място за свободна и независима журналистика.
С какво не бихте направили компромис като директор на БНР?
- На първо място с независимостта на радиото, с всякакви опити да бъде диктувано отвън какво можем и не можем да правим.
Били ли сте свидетел на такива опити в БНР - вие работите там от 2009 година?
- Досега съм бил само страничен наблюдател и не мога да говоря за неща, които не съм възприел лично. Надявам се, независимо какви опити е имало в миналото, да сме успели да ги оставим зад гърба си
Много често, включително и за БНР, представителите на властта са отказвали участие по важни теми, но са давали интервюта пред други медии, превърнали се в трибуни за техни изказвания. Трябва ли генералният директор на БНР да се намеси в такава ситуация?
- Всеки има право да откаже участие. Трябва да съсредоточим усилията си към създаването на среда, която да привлече такива хора, които да участват. От една страна, това е слушаемостта на предаванията, от друга - качествата на журналистиката, и не става дума за снизходително отношение или неудобни въпроси, напротив.
По-скоро става дума за демонстриране на обективност. Надявам се, че ако политиците са убедени, че няма да получат необективно отношение, че няма да бъдат неоснователно атакувани, а ще бъде воден с тях диалог, за да се извлече информацията, която е полезна за обществото, би било стъпка към привличането им в нашите предавания. Радиото успява да привлече доста събеседници от различни части на политическия спектър, успяваме да покажем обективност.
По отношение на комуникация извън радиото не мисля, че генералният директор би трябвало да се намесва в това дали един политик участва или не в наши предавания, тъй като не това е функцията на ръководството на радиото.
Какъв е най-големият проблем на българската медийна среда?
- Не знам кой проблем може да се окачестви като най-голям, но ми се струва, че българската медийна среда има нужда да повярва малко повече в себе си. Да повярва в собствената си сила.
Трябва ли някой да им помогне в това отстояване?
- Трябва обществото да им помогне. Защото институциите и държавната власт, са това, което са, благодарение на обществото. Живеем в демократична държава, в която управителните органи се избират от народа както директно, така и чрез тези управляващи органи, именно обществото е това, което трябва да заяви, че има нужда от независима журналистика. Само тогава медиите биха могли да имат силата и увереността да правят това, което смятат за редно.
Обществото в последните години обаче не вярва особено на медиите. Как могат обществените медии да повлияят?
- Българското национално радио и Българската национална телевизия биха могли да влияят положително върху целия медиен сектор. В тази част, в изграждането на доверие с аудиторията, не мисля, че ние сме конкуренти, а мисля, че ние си помагаме, защото колкото е по-голямо доверието в една медия, толкова повече хората ще започнат да вярват и на другите медии. БНР и БНТ имат в някаква степен отговорност към обществото да повишат доверието на медиите като цяло.
Как си представяте, че БНР повишава доверието на хората?
- Като се старае да предоставя максимално пълна информация на аудиторията, като предоставя широк спектър от гледни точки, специално по отношение на COVID е важно да има разграничение между фактите и мненията. Мненията по темата са много поляризирани. Голяма част от споровете относно COVID, ваксини, сертификати тръгват именно от това кое е доказано и кое не е.
Заедно с колегите от програмите ще съсредоточим усилията си най-напред в създаването на екипи за проверка на фактите за COVID пандемията, за да сме сигурни ние самите, че в най-пълна степен изпълняваме обществената си мисия.
Как ще подкрепите разследващата журналистика, както заявихте пред СЕМ?
- Разследващата журналистика изисква доста време, което означава, че колегите, които искат да се занимават с това, трябва да бъдат насърчени, като им се осигури необходимото време и ресурси като техника, като организационна подкрепа, за да могат да извършват своята работа. И следващата стъпка е, ако тази разследваща журналистика се сблъсква с някаква реакция, то ръководството ще застане зад тях и ще ги защити с какъвто ресурс разполага.
Какви са основните моменти, които бихте защитили в бъдещ проект за промени в Закона за радио и телевизия?
- За мен най-важното е подобряването на дефиницията на обществената мисия на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Смятат, че е изключително необходимо всички неща, които правим, всички неща, които обществото иска от нас да правим, да бъдат заложени в закона, за да имаме ясен фронт пред себе си. За да знаем какво е необходимо да извършваме. По този начин ще може и обществото, дали чрез регулатора СЕМ или по друг начин, да отчита изпълнението на нашите задължения. А по този начин ще можем и да защитим финансирането, което очакваме.
А какво смятате за мандатите на управителните съвети и дали те трябва да се уеднаквят с тези на генералните директори?
- Би било по-добре да е така, но основната цел трябва да бъде именно финансирането. Въпросите за управлението също са важни, ако се стигне до нова работна група, защото това са нерешени въпроси от много дълго време, ще продължа да защитавам тази тема: добре е мандатът да е по-дълъг за обществените медии, но предпочитам да не водя тази битка. Не бих се хвърлил, ако мога да водя другата, която за мен е по-важна.
Източник: в-к "Дневник"