Във връзка с изпълнението на проект „КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели], изпълняван с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Европейският институт осъществи допитване сред младежи на възраст между 10-25 год.


Респондентите бяха запитани кои са предметите, без които не могат. 92,9% от участвалите посочват смартфон, с по 42,9% второто място си делят таблет/лаптоп и телевизор. Едва на трето място с 21% се подрежда книгата.
На въпрос, свързан с времето, което прекарват в онлайн пространството, 60% от младежите посочват, че през по-голяма част от свободното си време са онлайн.

На въпроси, свързани с честотата на посещение на различни мрежи, отговорът “много често” е даден за Facebook и Instagram – 53,3%, а Messenger и YouTube печелят убедителните 73,3%. При TikTok преобладаващият отговор е „рядко“. „Рядко“ е и отговорът на въпроса за честотата на посещение на информационни сайтове.
Какво правят младежите докато са в онлайн пространството – гледат филми, слушат музика или общуват с приятели? Според отговорите на респондентите, мнозинството от тях рядко гледа филми и слуша музика.73,3% заявяват, че докато са онлайн, предимно общуват с приятели в социалните мрежи. Търсещите допълнителна информация за училище онлайн често са едва 20%. Цели 73,3% са търсещите информация по интересни за тях теми „много често“. Запитани дали четат и гледат новини онлайн, 73,3% от младежите твърдо заявяват, че правят това рядко.
Най-голяма част от младежите (33,3%) се информират за новините в страната и света от публикации в социалните мрежи, а на второ място (26,7%) от новините по телевизията или радиото.


На въпроса „Мога ли да различа фалшива от истинска новина?“ не се наблюдава нито един категоричен отрицателен отговор, но за сметка на това, процентното съотношение между „Да“
и „Понякога“ е почти равно (53,3%:46,7%).

60% от младежите заявяват, че често им се случва да попадат на фалшиви новини. 13,3% споделят, че никога не са попадали на фалшива новина.
Запитани кой трябва да помогне да различим невярната информация, респондентите са категорични (66,7%), че това са родителите им. Следват ги инфлуенсърите (20%) и едва на трето място са поставени учителите и училището (13,3%).
За финал, представяме Ви част от отговорите на младежите на въпроса „Какво е фалшива новина и каква е целта й?“:
• Невярна информация, на пръв поглед доста интригуваща, която се разпространява с цел да стане популярна и създателите да печелят пари от това.
• Новина, целяща дезинформация на обществото и изкривяване на неговите представи в посока, избрана от автора на фалшивото съдържание.
• Заблуда за хората, дава грешна и непроверена информация.
• Нещо, което се опитва да ме излъже.

 

Проектът КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели] се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели] е насърчаването на медийната грамотност и гражданското образование.

Цялата отговорност за съдържанието на тази новина се носи от Фондация Европейски институт и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Вижте още