Във връзка с изпълнението на проект „КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели], изпълняван с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Европейският институт осъществи допитване сред родители на младежи.
На въпрос към респондентите дали децата им имат достъп до смартфон, 92,1% дават положителен отговор. Относно достъпа до таблет/лаптоп, процентите чувствително спадат (86,8%), до телевизия – 89,5%, а до радио – 78,9%.

Запитани колко често децата им гледат телевизия, 48% от родителите отговарят „Всеки ден, но по малко“, а 25,7% – „Рядко или само през уикендите“. На същия въпрос, отнесен към честотата на използване на смартфон/таблет или лаптоп, с 43,2% води отговорът „Над 3 часа всеки ден“.
73,7% от родителите смятат, че докато са в Интернет, децата им посещават забавни сайтове с игри. 62,2% смятат, че децата им основно общуват с приятели в Интернет, а 66,7% заявяват, че докато са в Интернет, децата им търсят допълнителна информация по учебните предмети. Относно слушането на музика и гледането на филми в Интернет, 86,5% от родителите смятат, че децата им се занимават основно с тези дейности онлайн.
Запитани откъде децата им се информират за важните събития и процеси в страната и света, най-голяма част от респондентите посочват „Разговори в семейството“ (64,9%), следвани от „Новини по телевизията или радиото“ (24,3%).
51,4% от запитаните смятат, че детето им може да различи фалшива от истинска новина, а цели 43,2% не са сигурни в това и посочват отговор „може би“.

73,7% от родителите се притесняват от бързото разпространение на невярна информация в Интернет и смятат, че фалшивата информация е опасна.
Относно разпознаваемостта на термина „медийна грамотност“ и как той да бъде разяснен на подрастващите, 56,8% от анкетираните виждат като най-важна ролята на училището и намират за добре да има специализирана образователна програма в областта.
Мнозинството от родителите (63,2%) споделя, че в семейството са водени разговори за критичното мислене и подбора на информационни източници. Въпреки това, цели 23,7% заявяват, че не са разговаряли по въпроса.
Запитани дали самите те се съмняват в достоверността на поднасяната от традиционните медии (печат, радио, телевизия) информация, 52,6% заявяват, че се съмняват често, а 44.7% се съмняват понякога. Едва 2,6% се доверяват напълно. Относно информацията в социалните мрежи и Интернет, преобладават често съмняващите се (68,4%).
За финал, представяме Ви част от отговорите на родителите на младежи на въпроса „Каква според Вас е целта на фалшивите новини?“:
• Да объркат и създават смут. Отклоняване на вниманието от други важни новини или подстрекаване към идеи.
• Смятам, че целта на фалшивите новини е да привлече повече читатели (ако е сайт) и по-този начин да имат повече рекламодатели, от които се изхранват.
• Да обърка или да насочи вниманието на хората в грешна посока.
• Манипулация на общественото мнение. Заблуда за лична изгода. Маскирана измама, скрита реклама в зависимост от новината.

 

Проектът КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели] се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели] е насърчаването на медийната грамотност и гражданското образование.

Цялата отговорност за съдържанието на тази новина се носи от Фондация Европейски институт и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Вижте още